Източник http://topwar.ru/31834-upravlyaemyy-haos-podbiraetsya-k-rossii.html
(1) Поредния превод на материал на руските аналитици. Важното в случая е точното показване на методиката за осъществяване на "цветна" революция и някой от възможните мерки за противодействие на държавно ниво. Допълнителна информация по същата тема за методите и начините за противодействие може да намерите във изказването на Николай Стариков пред форума "Селигер 2013" в youtube.
Сценаристите на революции се опират на добре разработена теория за прилагане на мощно идеологическо оръжие
Анализът на геополитическите преобразования в края на XX – началото на XXI век показва, че в тяхната първооснова лежаха вътрешни трусове на държавите от различен мащаб. Распадът на Варшавския договор предшестваше серия революции в ред страни от социалистическия лагер. Аналогични по своята природа бяха и събитията в Съветския Съюз. След ред инспирирани мащабни изяви на населението против съществащата власт, неумелият опит на ГКЧП да предотврати разрушението на СССР стана само катализатор на неговия разпад. В последствие в постсъветското пространство премина поредица «цветни и цветови революции», някъде успешни (например в Грузия), а някъде не. Югославия се рушеше по подобен сценарии. Накрая гръмна и «арабската пролет», която вече напълно очевидно демонстрира: зад тези формално спонтанни революционни събития стоят външни режисьори.
Всички тези събития, радикално перекроили за последните 30 години геополитическата картина на света, имат маса общи черти. Първата от тях е – всички те започваха във формално благополучни страни със стабилни режими или внезапно, след съвсем незначителни поводи, или след относително кратък «период на заплаха» за разлика от революционните събития от началото на XX век, които протичаха на фона на тежките изпитания на Първата световна война, свързани с нагнетяване на социалното напрежение.
Втора отличителна черта е мълниеносната положителна реакция на тези събития от страна на водещите страни от Запад с изразяване на пълна поддръжка на революционните сили и настоявания в адрес на действащата власт да прекрати насилието, в ред случаи съпроводени със заплахи за прилагане на военна сила.
Трета важна черта – практическа еднотипност на сценария, състояща се в това, че повод за масови изяви бяха несъпоставимо нищожни с мащабът им събития на фона на стабилна като цяло обстановка в страната и често висок стандарт на живот на населението. По-рано за иницииране на подобни събития бяха нужни далеч по-мащабни предлози.
Всичко това свидетелства за това, че организаторите на такива преврати в съвременни условия се опират на добре разработана теория, ефективно доказала се на практика.
Това е теорията на управляемия хаос.
Същност на теорията
Ключева роля в развитие на теорията на управляемия хаос изигра Джин Шарп, който създаде трудът «От диктатура към демокрация. 198 способа на борба», станал учебник за «цветните революционери».
С най-голяма активност теорията на управляемия хаос започна да се разработва в САЩ от началото на 80-те години на XX век, където през 1984 бе създаден институт за междудисциплинарни изследвания в Санта-Фе, специализирал се на нейното развитие. Скоро след това през 1992 година Стив Ман изнесе доклад на конференция на института на тема «Теория на хаоса и стратегическа мисъл», в който той изложи изходните положения на нова геополитическа концепция за завоюване на превъзходство, в основата на която бяха положени методи за хаотизация на държавата-противник.
Методическата база на теорията съставят най-интензивно развиващите се в днешно време математически дисциплини, като теория на нелинейните динамически системи, теория на катастрофите, теории, описващи различни случайни процеси и собствено математическата теория на хаоса.
Тези теории изследват поведението на сложни нелинейни динамически системи, имащи голяма размерност, у които има поне една точка на неустойчиво равновесие. При това системата е длъжна да бъде чувствителна към началните условия. Под това се разбира възможност значителни изменения в траекториите на развитие на системата при малки изменения на началните условия.
Плавно изменение на състоянието на социалната система под действие на външни и вътрешни фактори, даже съпроводени с изменение на нейната структура, съответства на еволюционно развитие на системата.
Бифуркационен преход, неизбежно съпроводен с радикална смяна на структурата на социалната система, от своя страна се определя като революция.
Теорията на управляемия хаос изследва въпросите по какъв начин да се доведе системата към точката на бифуркация и да се осъществи бифуркационен преход в желаното направление, тоест да се осъществи управление на хаотическия процес на този преход.
Как да се сформира хаос
За да се сформира бифуркационно състояние и осъществи управляем бифуркационен преход е необходимо изпълнение на няколко условия.
Първо, да се знае с висока степен на детайлизация началното и текущото състояние на социалната система в процес на нейното развитие под управляващото въздействие на етап еволюционното подвеждане на тази система към точката на бифуркация.
Второ, да са налични достатъчно време и възможности за привеждане на системата в бифуркационно състояние.
Трето, да е достъпна възможност точно да се определят възможните варианти на устойчиви състояния в точката на бифуркация.
Четвърто, да се разкрият поне в общ вид механизмите на разрешение на бифуркацията, ефективните механизми, методи и средства за въздействие върху системата в този период.
Пето, да са налични в достатъчно количество средства за управление развитието на системата за реализация на управляващи въздействия.
Шесто, да има възможност да се прогнозират с достатъчна точност резултатите от управлението на бифуркацията.
Реализация на всички тези условия, с изключение може би на второто и петото е възможна само при наличие на високоефективна система за сбор на информация за състоянието на социалния строй, позволяваща да се обновява информацията с достатъчна за управление на процеса пълнота и достоверност в реален мащаб на времето.
Условия за революция
Анализът на характера на революционните събития в страните от социалистическия лагер, Близкия Изток и Северна Африка свидетелства за това, че като минимум първите четири условия за организация на успешен революционен взрив са били изпълнявани.
Подготовката на революция практически във всички страни имаше относително стандартен характер. При това особено внимание се обръщаше на идеологическите и организационните въпроси.
Идеологическо ядро практически навсякъде бе идеята за създаване на либерална демокрация и развитие на пазарни отношения и реформи с едновременно изместване на традиционните ценности и деидеологизация на обществото. При това гоялмо внимание се уделяше на повишение на жизненият стандарт на населението и особено на елитът, което пораждаше от една страна, повишени социални изисквания от населението, а от друга – стремеж на елита още повече да се обогатява за сметка жителите на страната.
В организационно отношение ключеви задачи бяха обединение в критическият момент на разделените политически сили, противопоставящи се на съществуващата власт, подрив на уверенността на представителите на върхушката в собствените сили и лоялността на силовите структури, пряка дестабилизация на обстановката в страната, распространение на протестни настроения, привличане на криминални елементи, създаване и развитие на панически настроения, недоверие на населението към властните структури на всички нива, и накрая собствено организация на смяна на властта чрез демократически избори или с използване на силови методи, включая военни метежи.
Но както показа опитът, в частност от «арабската пролет», след сваляне на действащата власт далеч не винаги на организаторите на революции се удаваше да запуснат бифуркацията по желаното направление.
Много често в резултат на революцията на власт идваха съвсем не тези, които желаеха нейните организатори.
Причини за неуспехите
Масовите революционни прояви с активно и понякога решаващо участие на населението завършваха обикновено с радикална реорганизация на цялата социална структура на обществото.
Променяше се системата на социални противоречия, свързана с отстраняване от властта на предишните кланове, частично изменение на системата на социални отношения, изменение на духовните основи на жизнената дейност на обществото, неголямо снижение нивото на имуществено неравенство. В структурата на новата власт се оказваха представители от тези слоеве на населението, които по-рано бяха отстранени от властни пълномощия, като правило независими от Запада.
По-рано внедрената агентура за влияние губеше възможност за управление на развитието на събитията, в частност за сметка на това, че тази и част, която бе внедрена в структурите на свалената власт, губеше и влияние, и авторитет.
Накрая, темпът на развитие на ситуацията при съществуващите методи на сбор на информация за състоянието на социалната среда практически изключваше възможността за проследяване в реален мащаб във времето, което водеше до вземане на неверни решения.
В тези условия обеспечаване на точно управление в зоната на бифуркация става практически невъзможно и събитията се развиват вече извън сценария на организаторите на революцията.
Изключение може да има само в този случай, когато в събитията се намесва трета сила, по потенциал превъзхождаща всички играчи на «революционното поле». Тогава тази сила определя изходът от революционния процес. Обаче след прекратяване на нейното участие в него има висока вероятност за възобновяване на постреволюционния хаос с възникване на непрогнозируеми изходи. Така например, това се случи в Либия, когато натовската намеса позволи свалянето на режима на Муамар Кадафи. Но с изтеглянето на войските на алианса от Либия противостоянието на либералите-западници и ислямистите се възобнови, а в близка перспектива то може да се разреши в полза на последните.
Анализът на ядрото на механизма за управление на хаоса показва, че повече или по-малко надежно управление на социалните промени в обществото е възможно само в случай на преврати на върхушката, когато масите на населението не участват в тях или тяхното участие е ограничено до ролята на статист.
Примери за такива варианти могат да бъдат революционните събития в Грузия (идването на власт на Саакашвили) и в Украина (идването на власт на Ющенко).
Русия в зоната на бифуркация
Съвременната ситуация в Русия може да се охарактеризира като благоприятна за управление на хаоса. Фактически ние вече се намираме близо до точката на социална бифуркация. За това ние имаме в момента практически целия гореспоменат набор от условия.
Положението се задълбочава от това, че нашият бизнес-елит, създал състояние преобладаващо чрез криминални методи, се възприема от абсолютното болшинство от населението на страната като напълно враждебно съобщество – както за отделния човек, така и за страната като цяло.
Обаче и към рекламираната в СМИ «болотна» опозиция у голяма част от населението на страната има малко симпатии – нейната основа съставят либерали-западници, тези, които през 90-е погубиха държавата.
Затова за организаторите на революция устройването на поредната бифуркация в Русия ще бъде доста рисковано. Без бой днешната власт няма да си отиде, и това е очевидно. Твърде високи са рисковете всичко да бъде загубено. Достатъчно е да си спомним заплахите, изказани по адрес на Владимир Путин от някои американски сенатори, и то такива с доста високо влияние.
Също така либералната опозиция без масова поддръжка нищо не може да направи.
Включването на масите на руското население в революционният процес незабавно ще го преведе в неуправляема за организаторите фаза. В резултат на власт ще дойдат съвсем не тези, когото организаторите биха искали да видят.
Отчитайки обаче критичността на глобалната ситуация за Западът, трябва да предполагаме, че търсенето на способ за организиране в Русия на нова либерална революция с цел смяна на властта ще продължават.
Именно затова лидерите на нашата страна трябва да предприемат срочни мерки по предотвращение на революция – уход от точката на социална бифуркация.
В числото някои первосрочни мерки в това направление може да споменем следните:
национализация на ресурсите, земята и инфраструктурата;
гласно
завършване на делата за корупция, в частност най-гръмките, например
делото за «Оборонсервис», с предаване под съд на всички реално виновни независимо от личните им връзки с лицата от ръководството на страната, бивши
заслуги и пр.;
пресичане без разговори дейността на всички организации, контролирани от чуждестранни държавни структури;
изключване
възможността за влияние върху руската политика не само на организации, имащи чуждестранно финансиране, но и физически лица, които имат
значителни чуждестранни активи и сметки в чужди банки;
отказ
от внедрение на електронни системи, които биха създали благоприятни
условия за сбор на информация за състоянието на руското общество от чуждестранните спецслужби. В качество на пример може да посочим
универсалните електронни карти, внедрението на които значително ще упрости тази
задача за американските спецслужби. Достатъчно е да си спомним информацията, дадена от Едуард Сноудън.
Ако бъде реализиран поне този непълен списък, рискът за хаотизация на Русия практически ще изчезне.
(1) Поредния превод на материал на руските аналитици. Важното в случая е точното показване на методиката за осъществяване на "цветна" революция и някой от възможните мерки за противодействие на държавно ниво. Допълнителна информация по същата тема за методите и начините за противодействие може да намерите във изказването на Николай Стариков пред форума "Селигер 2013" в youtube.
Сценаристите на революции се опират на добре разработена теория за прилагане на мощно идеологическо оръжие
Анализът на геополитическите преобразования в края на XX – началото на XXI век показва, че в тяхната първооснова лежаха вътрешни трусове на държавите от различен мащаб. Распадът на Варшавския договор предшестваше серия революции в ред страни от социалистическия лагер. Аналогични по своята природа бяха и събитията в Съветския Съюз. След ред инспирирани мащабни изяви на населението против съществащата власт, неумелият опит на ГКЧП да предотврати разрушението на СССР стана само катализатор на неговия разпад. В последствие в постсъветското пространство премина поредица «цветни и цветови революции», някъде успешни (например в Грузия), а някъде не. Югославия се рушеше по подобен сценарии. Накрая гръмна и «арабската пролет», която вече напълно очевидно демонстрира: зад тези формално спонтанни революционни събития стоят външни режисьори.
Всички тези събития, радикално перекроили за последните 30 години геополитическата картина на света, имат маса общи черти. Първата от тях е – всички те започваха във формално благополучни страни със стабилни режими или внезапно, след съвсем незначителни поводи, или след относително кратък «период на заплаха» за разлика от революционните събития от началото на XX век, които протичаха на фона на тежките изпитания на Първата световна война, свързани с нагнетяване на социалното напрежение.
Втора отличителна черта е мълниеносната положителна реакция на тези събития от страна на водещите страни от Запад с изразяване на пълна поддръжка на революционните сили и настоявания в адрес на действащата власт да прекрати насилието, в ред случаи съпроводени със заплахи за прилагане на военна сила.
Трета важна черта – практическа еднотипност на сценария, състояща се в това, че повод за масови изяви бяха несъпоставимо нищожни с мащабът им събития на фона на стабилна като цяло обстановка в страната и често висок стандарт на живот на населението. По-рано за иницииране на подобни събития бяха нужни далеч по-мащабни предлози.
Всичко това свидетелства за това, че организаторите на такива преврати в съвременни условия се опират на добре разработана теория, ефективно доказала се на практика.
Това е теорията на управляемия хаос.
Същност на теорията
Ключева роля в развитие на теорията на управляемия хаос изигра Джин Шарп, който създаде трудът «От диктатура към демокрация. 198 способа на борба», станал учебник за «цветните революционери».
С най-голяма активност теорията на управляемия хаос започна да се разработва в САЩ от началото на 80-те години на XX век, където през 1984 бе създаден институт за междудисциплинарни изследвания в Санта-Фе, специализирал се на нейното развитие. Скоро след това през 1992 година Стив Ман изнесе доклад на конференция на института на тема «Теория на хаоса и стратегическа мисъл», в който той изложи изходните положения на нова геополитическа концепция за завоюване на превъзходство, в основата на която бяха положени методи за хаотизация на държавата-противник.
Методическата база на теорията съставят най-интензивно развиващите се в днешно време математически дисциплини, като теория на нелинейните динамически системи, теория на катастрофите, теории, описващи различни случайни процеси и собствено математическата теория на хаоса.
Тези теории изследват поведението на сложни нелинейни динамически системи, имащи голяма размерност, у които има поне една точка на неустойчиво равновесие. При това системата е длъжна да бъде чувствителна към началните условия. Под това се разбира възможност значителни изменения в траекториите на развитие на системата при малки изменения на началните условия.
Плавно изменение на състоянието на социалната система под действие на външни и вътрешни фактори, даже съпроводени с изменение на нейната структура, съответства на еволюционно развитие на системата.
Бифуркационен преход, неизбежно съпроводен с радикална смяна на структурата на социалната система, от своя страна се определя като революция.
Теорията на управляемия хаос изследва въпросите по какъв начин да се доведе системата към точката на бифуркация и да се осъществи бифуркационен преход в желаното направление, тоест да се осъществи управление на хаотическия процес на този преход.
Как да се сформира хаос
За да се сформира бифуркационно състояние и осъществи управляем бифуркационен преход е необходимо изпълнение на няколко условия.
Първо, да се знае с висока степен на детайлизация началното и текущото състояние на социалната система в процес на нейното развитие под управляващото въздействие на етап еволюционното подвеждане на тази система към точката на бифуркация.
Второ, да са налични достатъчно време и възможности за привеждане на системата в бифуркационно състояние.
Трето, да е достъпна възможност точно да се определят възможните варианти на устойчиви състояния в точката на бифуркация.
Четвърто, да се разкрият поне в общ вид механизмите на разрешение на бифуркацията, ефективните механизми, методи и средства за въздействие върху системата в този период.
Пето, да са налични в достатъчно количество средства за управление развитието на системата за реализация на управляващи въздействия.
Шесто, да има възможност да се прогнозират с достатъчна точност резултатите от управлението на бифуркацията.
Реализация на всички тези условия, с изключение може би на второто и петото е възможна само при наличие на високоефективна система за сбор на информация за състоянието на социалния строй, позволяваща да се обновява информацията с достатъчна за управление на процеса пълнота и достоверност в реален мащаб на времето.
Условия за революция
Анализът на характера на революционните събития в страните от социалистическия лагер, Близкия Изток и Северна Африка свидетелства за това, че като минимум първите четири условия за организация на успешен революционен взрив са били изпълнявани.
Подготовката на революция практически във всички страни имаше относително стандартен характер. При това особено внимание се обръщаше на идеологическите и организационните въпроси.
Идеологическо ядро практически навсякъде бе идеята за създаване на либерална демокрация и развитие на пазарни отношения и реформи с едновременно изместване на традиционните ценности и деидеологизация на обществото. При това гоялмо внимание се уделяше на повишение на жизненият стандарт на населението и особено на елитът, което пораждаше от една страна, повишени социални изисквания от населението, а от друга – стремеж на елита още повече да се обогатява за сметка жителите на страната.
В организационно отношение ключеви задачи бяха обединение в критическият момент на разделените политически сили, противопоставящи се на съществуващата власт, подрив на уверенността на представителите на върхушката в собствените сили и лоялността на силовите структури, пряка дестабилизация на обстановката в страната, распространение на протестни настроения, привличане на криминални елементи, създаване и развитие на панически настроения, недоверие на населението към властните структури на всички нива, и накрая собствено организация на смяна на властта чрез демократически избори или с използване на силови методи, включая военни метежи.
Но както показа опитът, в частност от «арабската пролет», след сваляне на действащата власт далеч не винаги на организаторите на революции се удаваше да запуснат бифуркацията по желаното направление.
Много често в резултат на революцията на власт идваха съвсем не тези, които желаеха нейните организатори.
Причини за неуспехите
Масовите революционни прояви с активно и понякога решаващо участие на населението завършваха обикновено с радикална реорганизация на цялата социална структура на обществото.
Променяше се системата на социални противоречия, свързана с отстраняване от властта на предишните кланове, частично изменение на системата на социални отношения, изменение на духовните основи на жизнената дейност на обществото, неголямо снижение нивото на имуществено неравенство. В структурата на новата власт се оказваха представители от тези слоеве на населението, които по-рано бяха отстранени от властни пълномощия, като правило независими от Запада.
По-рано внедрената агентура за влияние губеше възможност за управление на развитието на събитията, в частност за сметка на това, че тази и част, която бе внедрена в структурите на свалената власт, губеше и влияние, и авторитет.
Накрая, темпът на развитие на ситуацията при съществуващите методи на сбор на информация за състоянието на социалната среда практически изключваше възможността за проследяване в реален мащаб във времето, което водеше до вземане на неверни решения.
В тези условия обеспечаване на точно управление в зоната на бифуркация става практически невъзможно и събитията се развиват вече извън сценария на организаторите на революцията.
Изключение може да има само в този случай, когато в събитията се намесва трета сила, по потенциал превъзхождаща всички играчи на «революционното поле». Тогава тази сила определя изходът от революционния процес. Обаче след прекратяване на нейното участие в него има висока вероятност за възобновяване на постреволюционния хаос с възникване на непрогнозируеми изходи. Така например, това се случи в Либия, когато натовската намеса позволи свалянето на режима на Муамар Кадафи. Но с изтеглянето на войските на алианса от Либия противостоянието на либералите-западници и ислямистите се възобнови, а в близка перспектива то може да се разреши в полза на последните.
Анализът на ядрото на механизма за управление на хаоса показва, че повече или по-малко надежно управление на социалните промени в обществото е възможно само в случай на преврати на върхушката, когато масите на населението не участват в тях или тяхното участие е ограничено до ролята на статист.
Примери за такива варианти могат да бъдат революционните събития в Грузия (идването на власт на Саакашвили) и в Украина (идването на власт на Ющенко).
Русия в зоната на бифуркация
Съвременната ситуация в Русия може да се охарактеризира като благоприятна за управление на хаоса. Фактически ние вече се намираме близо до точката на социална бифуркация. За това ние имаме в момента практически целия гореспоменат набор от условия.
Положението се задълбочава от това, че нашият бизнес-елит, създал състояние преобладаващо чрез криминални методи, се възприема от абсолютното болшинство от населението на страната като напълно враждебно съобщество – както за отделния човек, така и за страната като цяло.
Обаче и към рекламираната в СМИ «болотна» опозиция у голяма част от населението на страната има малко симпатии – нейната основа съставят либерали-западници, тези, които през 90-е погубиха държавата.
Затова за организаторите на революция устройването на поредната бифуркация в Русия ще бъде доста рисковано. Без бой днешната власт няма да си отиде, и това е очевидно. Твърде високи са рисковете всичко да бъде загубено. Достатъчно е да си спомним заплахите, изказани по адрес на Владимир Путин от някои американски сенатори, и то такива с доста високо влияние.
Също така либералната опозиция без масова поддръжка нищо не може да направи.
Включването на масите на руското население в революционният процес незабавно ще го преведе в неуправляема за организаторите фаза. В резултат на власт ще дойдат съвсем не тези, когото организаторите биха искали да видят.
Отчитайки обаче критичността на глобалната ситуация за Западът, трябва да предполагаме, че търсенето на способ за организиране в Русия на нова либерална революция с цел смяна на властта ще продължават.
Именно затова лидерите на нашата страна трябва да предприемат срочни мерки по предотвращение на революция – уход от точката на социална бифуркация.
В числото някои первосрочни мерки в това направление може да споменем следните:
Ако бъде реализиран поне този непълен списък, рискът за хаотизация на Русия практически ще изчезне.
Автор Константин Сивков
No comments:
Post a Comment
Коментарът ви ще бъде модериран и след това включен към блога. Възможно е публикуването му да се забави по тази причина, за което моля да ме извините.